Постинг
04.04.2014 21:04 -
Сънищата на поета.....
- alegro non tropo...
- Като скелет на китара,
- като пръсти свити от артрит,
- като гарвана изваян,
- без крило-разбито с камък, рони по една сълза за всеки
- идващ миг.
- Разтуптяно, блъскащо сърце
- от буен огън- може би последен за един живот...
блъсва те в лицето и побягва някъде напред...
Хей, моля ви, върнете на децата старите кукли,
нищо, че са така вехти и на мухъл дъхтят...
Изпрани, прострени и чисти, отново ще греят-
човечност ще лъха от тях.
Спрете телевизора, загасете екрана -
екрана със злите джуджета,които ликуват, че убиват
още един великан- Гъливер.
Гъливер- вечната цел на малките, злите и пълни
с комплекси джуджета- непознати за всеки един
Гъливер...
Не напред, не назад,
да се влеем в сегашното време - да стопим грозното,
да покрием в забрава игрите на децата, които ги правят лоши и подли,
с цветя да завършим деня.
Да погледаме Луната - чиста и ярка, неотровена и добра...
,,Лека нощ,, и ,,Добро утро,, - пожелава ни малко момиче.
,,Лека нощ,, и ,,Добро утро,,- маха с ръка
белокоса жена.
- Ехей, здравейте, здравейте-провиква се майстор, поправящ стара китара,
цигулка не плаче, а пее в нощта.
Лека нощ, хора. Добро утро, деца.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 25
