Жените през погледа на един разноглед оптимист-постинг 13/част

Когато двамата Ханс крайно бездушно и невъзпитано ми посочиха вратата, а отгоре на това я тръшнаха със замах след мен, излетях като камък от прашка, решил да не спира в настоящата защитена с граници, неизвестна нему държава, но скоро промених и без това лекомисленото си последно за дадения момент мнение- разбирай решение...Продължих да тичам по инерция още 5-6 минути, докато нещо закова погледа ми,  ударих спирачки на краката си, а пЪк те спряха нежното ми тяло, абе телесна веселба ви казвам...стига лудостта ти да е от тези, които се вглеждат, вслушват и разни други типикал за диагнозата усети към разни ,,живи,, ама много живи и мислещи органи, представям си го горе долу така: рано сутрин в безмълвно тих трамвай, пълен с полуспящи хора тръгнали да изкарат ежедневната прехрана, бодър женски глас се прокашля, все едно,че пробва микрофон преди да започне речта си, с висок сопранов глас се провиква или по- скоро запява арията...на, арията на диалога между белия и черния дробове...- Тихо, моля ви тихо. хора ви казвам...ЕТО СЕГА ДАЛАКА МИ КАЗВА КОЛКО ЗЛЕ СЪМ СЪС ЖЛЪЧКАТА - УЖАС, УЖАСЕН УЖАС,хората така са зяпнали,че сливиците им ще изскочат през очите. Дори има погледи показващи интерес и вяра...и как не - отвсякъде, от вестници, от телев.канали бълват лечители,магове,магьосници и женския им еквивалент, блогове,саЙтове,брошури,които мили млади хора така ти завират в ръцете,все едно от раздадения брой зависи застрашения живот на пралеля им...ЕХ, СВЕТА ИНКВИЗИЦИЙО, сега, сега е твоето време, сега би капнала от работа и вместо на бели магарета щеше да летиш на бели баварки...   ИЕЕЕ . Вместо да преследваш интелигентни и хубави млади момичета хвърлени в лапите ти от завистливи кривогледи и трътлести лъжеприятелки и отхвърлени старчоци мераклии,поклонници на бог Онан, да ги мачкаш, обезобразяваш и в името на ЛЮБИМАТА ЦЪРКВА ,чиято една от първите цели е да срине жената,да й препише всички възможни и невъзможни грехове/разбирай по догмите и каноните на Църквата/като особено голям и страшен се явява, когато жената освен печката и насраните детски гащи, а защо не и мъжки, като знаем за друг голям грях заклеймен от тази Благодетелка и МАЙЧИЦА ,пак тя - Църквата - Къпането , та тежко й на тази Вещица и Дяволска жена желанието да чете, да учи да знае, камо ли да лекува общо казано да помага и обича ближните си. Абсурд, Анатема, Дяволско изчадие, което всяка нощ се сношава с Дявола и затова реколтата е слаба, млади животни умират, там откъдето е минала тя следват  похот, разврат и дори смърт.Тогава и най- непредубедените, приятелите, довчерашните другари започват да реват- ВЕЩИЦА, СМЪРТ ЗА ВЕЩИЦАТА, ДА Я ИЗГОРИМ, ДА Я ИЗГОРИМ...С бели монашески одежди, избръснати тонзури светите братя инквизитори доволно потриват потни от желания ръце, доволни от свършеното и недоволни от незадоволени плътски желания, вещицата ги е заплюла,малките момчета са опасни, остава пак неговата най добра и тайна приятелка-собствената му ръка...И с времето изгорените хубави момичета от уста на уста пак под диригентската палка на Църквата, момичетата стават стари и грозни, дори уродливи, яхнали метли, с огромни носове, покрити с пъпки, парцаливи дрехи,гонещи и хранещи се с дечица и т.н. и т.н. И ето доказателството, че повторената лъжа става истина- погледнете рисунките на Баба Яга, да виждате млади и секси гърли? И аз не ги виждам,само че много харесвам Историята и попадайки на една апокрифна книга за бедите причинени от Цървата, жертвите, коите е взела през вековете/особено мрачното и безпросветно Средновековие/,  изгорените  хора и учени, паническия страх от истина и науката,високите клади иженарицаемото аутодафе на книги и литература, които заплашват догмите на тази подла страхливка Църквата и  желанието й на всяка цена и с всички средства/без да се изключват убийствата, лъжата,скалъпените процеси, както и екзекуциите без съд и присъда/ да се държат хората в подчинение, невежество и нищета. И това , ако не е робство и то в глобален размер здраве му кажи...Защо се заплеснах по тази тема и Дявола не знае...Самата  аз знам, че религията, която няма нищо общо с . истинската вяра,Христос, всемирната любов, защото ние ги носим в нас и никой и нищо не са в състояние да променят това ни разбиране и духовно притежание, камо ли религия, църкви и проповедници.С тези ми размисли приключиха религиозните ми залитания и умозаключения, които бяха своеобразна бариера за моето неведение откъдето произлизаше и страха ми... Нямах възможност да сметна от колко време гостувах в тази мила лудница или роден от фантазията ми  летен френски замък, пълен с изненади и забавления за законните и незаконни дечурлига на поредния ЛУИ - номер 11,12 /ПАРДОН, НЕЩО ОБЪРКАХ НОМЕРАЦИЯТА НА ПОРЕДНОТО ,, С Л Ъ Н Ц Е ,,или  беше Анри или Шарл някой си.../ Направи ми впечатление че много мисли мислих, а малко тичах, а  дали не съм започнала да мисля по-бързо и бях готова да се размечтая как някак си съм пипнала  ум - ,О БОЖЕ! ДАЙ БОЖЕ...Изтръсках глава като кон, който отказва да повярва че тези типове- хората му мислят доброто. И облещих и без това големите си очища заковавайки ги в истинската, едно към едно къща на нази лудетина с турбо метлите БИ Я/ЕСТЕСТВЕНО ТРАНСФОРМАЦИЯ НА БАБА ЯГА/.Естествено стоях нащрек, чакайки поредната сладурка да се появи с кожен костюм и мръсна газ, да прелети през мене счупвайки ми най -малко едно коляно и с вик на нежния й мецосопран -Какво търсят тук женички,домакини и други добродетелни гадости  от  дамското общество?

Усетих как дори добре почистени от вскакви косъмчета и мъхчета, вътрешните части на бедрата ми се накокошиниха от предстоящия ужас. Но засега нищо подобно не се нито чуваше нито виждаше...

Колко очарована и благодарна на Съдбата бях, когато чух подсвирване кратко и прекалено предпазливо и с явната цел да дръпне вниманието ми. Обърнах се  и щях да се разкрещя от радост ако не забелязах бялата най вероятно от страх физиономия на Йоан който неистово махаше с ръце- ДА МЪЛЧА...Той едва ли е бил в моето положение сам, без представа за времето и то като дни,едни мадами, които познавах от 1 седмица и за тези 4 времеви единици те смениха самоличностите си по два пъти, пребиха, може би убиха, лочиха или си правеха гнусна шега – че лочат кръв, озовах се в това -да кажем имение, което отвън даваше вид на мръсна и изоставена съборетина, а всъшност само досега бях видяла две прекрасни уникални къщи, заобиколени от стилни и ежедневно потдържани градини, колите им и какво ли не. Все едно непрекъснато влизах и излизах от един филм, но от несвързани един с друг кадри...Реших, че няма за кога да отлагам и сега е момента да разузная отговорите на въпроси те , които изброих преди малко...А присъствието на Йоан щеше да ме улесни в две посоки, едната да разровя около него самия и второ независимо от резултата да го приобщя и закопчая за себе си, дотолкова че било с желание, било без ,да ми помага с всички сили и ценните знания за всичко около нас. Никога не съм разчитала на интуиция, дори нямам представа каво е, като чувство, усет и всички глупотевини , които бях чувала и чела за това така прехвалено явление, явяващо се на моменти като планински спасител, спасител лекар профилактика, електроинжинер – магьосник на тема да спасим невежите от 100%-ва смърт, водач на духовно слепи наивници , та чак до стара врачка и вуду магьосница, готови да изкрещят в един глас, преди да направя фаталната крачка: - Нееее! Сприииии! Или умираш....

Това, определено не бяха мои харектерови особености и компоненти, аз разчитах на свеж ум и аналитичност за гарнитура. Сетих се за една порода кафеджийски патки , в чиито разговори, ако се заслушаш, няма начин поне на петото узречение да не хванеш ,бисер,, от рода : ,, и интуицията ми подсказа ; водена от интоицията: само по интоиция и т.н.ит.н. Иначе много обичам тези птици и се възхищавам на прелетите, които правят, както и от смелостта им, току родени да цопват във водата, но кафеджийските патки, за които ви говорих нямат нищо общо с тези прекрасни птици, незаслужено дали начало на една група от прежде споменатите кафе посетителки и това някоя кафе кокона е получила по жицата на интуицията, очерняки/ не мога да не повторя/ тези прекрасни птици...

Усетих ръката на Йоан, която нежно и леко легна на раменете ми.

-Приятелю, какво става тук, каква е тази скъпарска лудница и кои са тези момичета и зверове едновременно? Дали няма да нахранят някой гладен вълк с мен?- въпросите се сипеха един след друг и видях, че лицето на младия мъж почервенява.

• Спокойно мила, спокойно, едно по едно- усмихна ми се той, но усмивката му беше измъчена...Сега е около 5 часа, към 5 и половина влез в първата къща, тази от която излезе,там спа и т.н. Над входа има табела с надпис
       ---ТЪК И ДЯВОЛА СЕ СТРАХУВА ДА ВЛЕЗЕ----Н.Н.
  - Но, ти не се страхувай, това е бездарен стих на още по- бездарен поет, когото
  Шеф беше прибрала за известно време за да се изживява,като аристократ- меценат на артистични личности, уви горкия беше така бездарен, че дори тя, която разбира от изкуство,колкото аз от самолетостроене, го усети преди да мине една седмица, а иначе беше много мил и с толкова поетичен вид, че дори Милош Форман или Фелини, а той ако не знаеш е цар на типажа, би го избрал за роля на лиричен и гладуващ, но много талантлив поет задължително живеещ на левия бряг на Сена,както всички артистични бохеми в Париж.
  Изглежда и в секса го е бивало, защото и сега идва поне два пъти седмично,ще го видиш, но да те , предупредя - ръцете в джоба,защото,ако тръгнеш да сваляш гадже на някоя от Пеперудите...не ми се мисли.
  - Как ги нарече? Пеперуди ли? И защо , та те по скоро приличат на паяци, а не на пеперуди ? Пеперуди-пак повторих аз - Всяко друго име бих предположила, но това...
  - Миличка, време е да тръгвам, но да ти дообясня, като влезеш, на партера ще видиш голяма светла и шумна стая- това е кухнята и там се храни само персонала, ти ще помолиш да ти приготвят лека вечера и ше изчакаш там, докато я пъхнат в ръцете на Роса и ще я оставиш тя да върви напред и да те води, неусетно ще те заведе в стаята приготвена за теб.Във всяка стая има телефон завърташ 677 и вдигам аз, после идвам при теб... - усмихна ми се , завъртя се и тръгна в обратната на моята посока. Колко странно нещо е живота, не предполагах, че няма да го видя повече, в тази непозната и в никакъв случай  не приятелска обстановка,мислех че засега той е единствения ми, ако не приятел, то по - близък човек...
  

•