След като мина горе- долу половин час, през който успях да усетя сладоста на водата и  щастието да си единствената клетка във водната молекула, излезнах  и легнах на  ръба , така че ръката ми да гали и играе с вълшебството-вода...
 Трудно е да си направя какъвто и да е план, нямайки представа за нищо и никой тук.Ще изчакам, да навлезна в обстановката и обитателите и късно вечерта отново ще се срещна със себе си тук, в басейна за да разбера какво и колко нова информация съм успяла да набавя...Започвах тази странна и малко шизо игра, сама със себе си и с единствената надежда, че разделяйки себе си на две, имам шанс да измъкна от паметта си нещо забравено или отхвърлено като маловажно. Отделно когато двама души беседват, шанса да стигнат до някакво добро решение е двоен...
  Нямаше нужда от повече мислене и умуване.Влезнах в стаята - гардероб, намерих един джинс, фланелка и яке без ръкави и след 15 минути, бях облечена , със суха , сресана и вързана на опашка коса . Ж , все едно ме беше гледал на монитор / още нямах представа, колко е вярно това мое подхвърлено изречение /, защото преди да протегна ръка и да  отворя вратата, той го направи секунда преди мен...
 - Не се обиждай , че променихме името ти, без твое разрешение, ще разбереш всичко и  ще видиш, че няма нищо фатално и  страшно, просто така е по-удобно.
 ,,За кого, обаче? За вас, не за мен , нали Ж - Замразено лице ?
  Какво ли мислят за мен,защото всички тези превъплащения бяха насочени и към мен, дали ме имаха за патка с пет грама повече ум от Роса, която за тях, беше на най-ниско ниво като кухненски персонал. Невероятно, но тези умници преценяваха хората след като ги пратеха на работа.  Тези в кухнята, градината, къщата бяха 01-най-ниско...Едва ли и Фройд за петминутни интервюта и 1 лист препоръки от бивш приятел/ка и работодател/ка  би могъл да направи социално- психол.портрет на когото и да е.Вървях по коридори и минавах през стаи, само дасега бях щракнала площ за 2 детски градини и 1/2 ясла  като площ и след 60 мин., спокоен труд с още едно, две момичета можехме да ги подготвим в ранния следобед да приемат по-големите,а сутринта бихме могли да кажем ,- Гу, гу, гу- и на бебетата...Естествено, всичко това е в кръга на маитапа-длъжна съм да подсигурявам вече дори и опитите за смях с кратко пояснение, че току виж ,утре вечер ме обстрелят като  глухар баш в любовния период, поради факта: ИВЕТО ОТ 7 БЛОК , е приета преди ЕЛИЗАБЕТ ОТ 1БЛ., въпреки че никъде името на симпатягата хлапе да не е записано, а бабата е била дежурна по списък 1 нощ, докато останали баби и дядовци имат минимум по 3 дежурства. Какъв смях , Mr. Marlow, смешно би могло да е за вас все имащи капиталистически и демокрациопритежателчета, готови да се хилите на нас беднягите от бившите и незабравими лагери...
 Очите ми светнаха като диаманти, пред мн се мядреше плот , дълъг поне 4 м , а на него се кипреха поне 40-буркана,кутии, бурканчета от цветно стъкло, метални кутии, херметически затворени половин други количества херметически затворени пакети с кафе, няколко машини за любителите на черната течност, аксесоари нужни на всеки любител на кафе-сметана,видове захар, подсладители, кани и канички с мляко и каймак,сребърни щипци, чаши, чашки, големи чаши, чашища,чашчици и каквото мине през ума на капризния кафелюбител, обърнах с облегалката наопаки първия стол и се зарових в кафетата и добавките му.
  Искам да говорите една по една, а не заедно, нека зяпа и пие кафета поне 50-60 минути. През това време товариме и двете коли и пускаме спринцовката и хубавите моменти...Оттам чакаме
- Какво чакаме, ШЕФЕЕ- завъртя кокетно очите си и с театрален жест засмука незапалена цигара и заопипва Лаура, която влезе забързана в огромната стая и се зарови в единствената мебел вътре висок двукрил шкаф, от махагоново дърво, с кристални стъкла и огледало в дъното му. Хубавото момиче  подскочи и изкрещя, супер неочаквано и за себе си, едновремено с писъка ръката й прелетя и петте и пръстчета се отпечатаха на пълното лице на Гущер с по-поносимото име Галда. Усетила какво е направила и отпускайки нервите си Лаура силно и спонтанно се разплака.Първите тонове в синхрон и свободно съчетание с празната стая на плача проехтяха като изстрели от картечница, това съвсем я изплаши,момичето, все едно не позна собствения си глас и от ужас занемя и се свлече на земята в пулно съзнание,но с питащ поглед на 3 годишно дете, но кулминацията бе тихото мрънкане:
--Мама, искам при мама- и лапна палец по така спецефичния по детски начин
--Лаура, миличка- наведе се Ж. към нея -Каква мама, нея я няма,нали не си бебе? Вдигай се, и двамата разчитаме на теб- сега неговия глас тичаше към истерията, но докато в нея винаги имаше нещо мило, той беше пълен отвратяга и в цялата му визия имаше нещо много гаднярско.
--Ти винаги ще си останеш безмозъчен инвалид и мекотело, да не говорим, че си пълно потвърждение на хипотезата,че хората са случайно от едно семейство,род и т.н. както твърдят шумерите
- А,  ти си една тъпа, тъпа, скапана лезбийка и моята сестра било по маорски или по шумерски няма да ти бутне и парашута няма да ти се отвори,на теб природния кодош,,Гущер, гнусен.Гнусен, гнусен, столът му летеше из празната стая. Гласът му ечеше, чак прозорците дрънчаха и всичко това съвсем го опияняваше и всеки момент  усещаше, че ще се издигне над количката и здрав,прав и красив ще полети за да огледа сега отвисоко нещата, които му бяха чужди и непознати. Какъв момент щеше да е това...
Какъв красив момент, не видяха как тялото му се плъзна надолу по количката  и докато стигнат до него той беше се смъкнал на земята и притихнал в странна,неестествена поза.
Кефех се на кафето, намерих термос, напълних го и тръгнах  с цел разузнаване на дадения обект,близките до него и по далече  отстоящите, копнеех да излезна навън, но вече бях сигурна,че тази къща се наблюдава отвън, а защо не и отвътре. Дочух, че някъде под мен се отварят и затварят врати, чу се слаб вик и после пак всичко утихна.
 С термоса в ръка и бамбукова дръжка от чадър поех, нагоре по каменна стълба, мечтата ми да излезна на двора и да се огледам, спокойно и с наслада, без да ми пука кой ме гледа, без да съобразявам с разни техн.елементи като камери, бръмбари, по-мастити микрофпони и още по...