Тези мои наблюдения и изводи, не ангажират ничие съгласие, а аз от своя страна отказвам да приема нечий линч, било той с думи или с действия. Самите жени, ако ме упрекнат в предателство към женската солидарност, ще им кажа, че аз приемам хората като индивиди без да ги деля на жени и мъже. И в това е смисъла на така наречената ,,сексуална революция,,-първо сме хора,после сме пол... И от позицията на 21век,ми се струва леко изкуфяло да коментираме това...
   Тя е висока,слаба,със спортна фигура, била е спортистка в гимназията,отдадена на волейбола и разбира се на  отбора.Била е водеща фигура, не само на спортната площадка, тя първа е слушала групата, на която всички по-късно са фенове...на купоните първа дава тон, да се купи алкохол, първа се напива, но не се срамува, напротив това,което прави се копира и от другите момичета, симпатична е,почти хубава. Младостта със своята свежест прави лицето и сияещо. Не е глупава, дори има нещо в главата, математиката не й е проблем, но оценките й са добри и средни, защото я мързи да учи, прочела е няколко книжки, в компания дава вид, че е интелигентна и информирана. Не може да отречем качеството, че умее да слуша и да отмята и запаметява важните неща. Кои са те за нея?
   Спортисти,постиженията им,половинките им и техните дизайнерски залитания. С две думи есенцията на интересите ,които се наричат ,,лайфстайл,,. Артисти, музиканти и т.н.Лично на мен ми е много по приятно да се занимавам с творчеството на хората, отколкото с личните им случки, но не аз съм предмет на това есе...Има компютър,работи с него, но не й е слабост,интересите и бързо биват задоволени с прочита на 1-2 страници, които я въвеждат в храма на звездите, да си чати  не й е слабост, прекалено бавно и изнервящо...Със семейството си няма никаква кой знае каква връзка.Разговори им ,ако десетина изречения за храна и има ли нещо ново в училище за цялата седмица бяха сухи и по задължение.Не й липсваше семейна топлина. И как може да ти липсва нещо, което не познаваш...Не си спомняше майка й да я е гушкала, баща й да й е прочел приказка или да е играл с някаква игра.Не обичаше да си стои в къщи. Стаята й беше чиста, но безлична, нямаше така типичните за момичетата плюшени играчки, някоя любима кукла, мидички и сувенири от пътувания и екскурзии и въобще всички онези банални, но скъпи за всяко момичешко сърце вещи.Гардероба й се състоеше от дрехи,които биха могли да са и за момиче и за момче.Джинси тениски,няколко тъмни
пуловера, само в дъното на гардероба самотно висеше светлосиня рокличка на бели точки и с голяма панделка на рамото.Преди години бе мечтала за тази рокля.Беше гледала филм, в който героинята беше с подобна и когато най-после й я купиха и тя я облече, изтича веднага навън за да я покаже на децата.
- Я, вижте,вижте Червената шапчица е дошла- извика едно момче.
- Пръчка в рокля, пръчка в рокля-развикаха се други.
   Разплакана се върна в къщи и видя в огледалото видя едно длъгнесто същество
с дълги, клъощави крака, мръсно от сълзите лице, къса ,щръкнала коса на клечки-наистина грозотия до шия...
   Определено нямаше приятелки и приятели, не и в смисъла да се събира и да си шушука с други момичета. Момчетата и бяха по-интересни, но въпреки, че търсеше приятелството им, беше груба като държание и те не я приемаха.Играеха театри с момичетата и тя винаги си присвояваше мъжките роли. Влагаше прекалено силен плам в играта и скоро момичетата я гледаха подозрително.
   Пуберитета нахлу в тялото й, като вихър.Беше тинейджърка от най-лошият вид. С пъпчиво лице, прекалено гъста като четка коса,слаби крака с големи колена трагедия...
  От някъде се появи ново момче, хареса го, търсеше го с очи,краката й я водеха след него.На един купон беше и той, това я уплаши без сама да може да си обясни защо.Взе една бутилка водка и на един дъх изпи голяма глътка, после танцува с него, целуваха се.
Събуди се, наоколо беше тъмно. Огледа се. Мазе, с някакво легло без
дюшек и одеало. Една гола захвърлена пружина. Беше полугола. Бикините и джинса и бяха събути, а слабините я боляха, все едно,че имаше мускулна треска в тях.Облече се и се измъкна навън. Едва пред вратата на апартамента се сети, че трябва да обясни отсъствието си на родителите.Скалъпи някаква лъжа,нахрани се и заспа.
  Видя го на следващия ден в училищния двор, видя я и той и забързано тръгна нанякъде.
  С няколко скока го настигна, вдигна крак и силно го ритна по задника. Момчето стреснато се обърна, посрещна го порой от шамари, после го удари в стомаха и когато той се сви от болка си тръгна. Не изпитваше нищо. Абсолютно нищо.
  Прибра се в къщи, затвори се в стаята си, спря да говори с родителите си. Чувстваше се празна от всичко,чувства, мисли, нямаше дори злоба или яд в себе си. Късно вечер
се измъкваше и скиташе по празните улици часове наред.В един парк, няколко пъти видя
група от 5-6 моми4ета,които винаги говореха нещо разпалено, жестикулираха, но видеха ли я да преближава млъкваха и чакаха да отмине.
  И тя не можеше да си обясни,но  нещо я дърпаше към тези момичета, а дори не бе виж-
дала лицата им на светло.
   Една вечер отново ги видя на пейките и неочаквано и за самата себе си отиде при тях:
- Може ли да седна при вас-попита тя
- И защо точно тук-попита една от тях- всички други са свободни...
-Искам да седна при вас ?
- Не си пияна, да не си чалната ? Нито ни знаеш, нито ни познаваш, какво очакваш от нас, ако си се скарала с гаджето си, най- малко ние ще слушаме цивренето ти и ще те успокояваме...
- Нито ще цивря, нито искам да ме успокоявате. От известно време ви виждам тук, различни сте, не ми приличате на лиглите, които познавам и ми се прииска да се запозная с вас. Повече от месец не съм говорила с никого- нямам желание...
-Седни при нас, заповядай - ей , банда отместете се и направете място.
  Гласът на момичето,което говореше беше тих, приятен и едновременно с това не търпеше възражения.Глас на човек свикнал да заповядва...
 -Щом царицата те, кани-сядай...
 Постепенно мълчанието и неудобството изчезнахаи момичетата заговориха с тихи гласове.Не беше усетила кога са минали 2 часа, отдавна не беше се чувствала така спокойно и на място. Стана да си ходи, пожела им ,,лека нощ,,.Преди да тръгне към
осветената алея, една ръка я стисна здраво и спря:
 - И ти ми харесваш, ако не си страхлива и ти се иска да опознаеш и нас и живота ни ела
 утре тук в 10 и 30.Бъди точна, няма да те чакаме....