Тази отрудена жена по незнайни за мен причини, събуди едно непоклатимо и твърдо като  камък доверие и никой и с нищо не би могъл да го разколебае...рядко вярвах на интуиция , но сега безмълвен шепот ми показваше тази жена, като човек, който би ме подкрепил и би ми помогнал в труден момент...
 През цялото време в огромното помещенние, което преставляваше няколко стаи с разградени стени, разчупени майсторски и с адски много вкус, необременени от  излишни мебели се чувстваше невидимото присъствие на  светлина и топлина, които все
едно  бриз носеше от морето. В главата ми изплува вида на съборетината в която влезнахме вечерта, когато пристигнахме. Зачовърка ме отвътре, да видя къде се намирам, да огледам онази част, която започваше след разбития и неугледен път, след сградите, които, ясно че служеха за бутафория и  за заблуда на любопитни очи.
 - Алба, ела с мен, да ти покажа  банята и гардероба - стресна ме гласа на Жорж, който се беше приближил до мен,видях че се придвижва в инвалиден стол.Беше облечен в бледо жълта роба или както азиатците и африканците наричат - гълабия . Косата му беше чисто черна и къдрава, носеше брада - испански тип/ само около устните и  средата на брадата, останалата част от лицето му беше избръсната до синьо/.Сега на  светло, успях добре да го разгледам и ме порази факта, че до този момент не бях виждала лице, което да не даваше никакъв израз. Сто процента една снимка издаваше повече живот от физиономията на човека пред мен. Стана ми студено и самотно, още малко ми оставаше за да се разплача...Къде бях? С кого? Кои са тези момичета и какво знам  за тях...? Къде се намирах и какво ми гарантираше, че мога да си тръгна когато поискам ? Що за безумие, да тръгна с непознати пък макар и момичета, нали видях как се отнесоха с момчето, което намушкаха с ножовете си...И тези мигновени промени и на тях и на заобикалящия ги декор...
 ,,Късно се сети, миличка , къснооо . Сега ще стоиш и ще чакаш и ще се молиш, тази ти , авантюра да завърши що-годе нормално, просто друга алтернатива , поне за дадения момент няма...,,
- Ето тази баня ще ползваш и ето тук сигурно ще намериш нещо, което да ти става и да ти хареса- говореше Ж/ така го нарекох в себе си /докато след една огромна стая, която беше банята , доплува / той наистина плуваше, едно че адски грациозно се предвижваше с количката и второ правеше го бързо, почти неусетно/, отвори вратата на следваща стая - цялата пълна с дрехи...
  Най - после останах сама. Свалих дрехите си и като риба държана  на сухо се впих във водата на басейна, който даровития архитект беше създал за едно същество, било то риба , човек , русалка или друго създание  с що-годе нормални размери...