Постинг
25.11.2013 21:24 -
Жените през погледа на един кривоглед оптимист..1.част
Автор: lastvals17
Категория: Лични дневници
Прочетен: 565 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2014 17:47
Прочетен: 565 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 12.02.2014 17:47
Тези мои наблюдения и изводи, не ангажират ничие съгласие, а аз от своя страна отказвам да приема нечий линч, било той с думи или с действия. Самите жени, ако ме упрекнат в предателство към женската солидарност, ще им кажа, че аз приемам хората като индивиди без да ги деля на жени и мъже. И в това е смисъла на така наречената ,,сексуална революция,,-първо сме хора,после сме пол... И от позицията на 21век,ми се струва леко изкуфяло да коментираме това...
Тя е висока,слаба,със спортна фигура, била е спортистка в гимназията,отдадена на волейбола и разбира се на отбора.Била е водеща фигура, не само на спортната площадка, тя първа е слушала групата, на която всички по-късно са фенове...на купоните първа дава тон, да се купи алкохол, първа се напива, но не се срамува, напротив това,което прави се копира и от другите момичета, симпатична е,почти хубава. Младостта със своята свежест прави лицето и сияещо. Не е глупава, дори има нещо в главата, математиката не й е проблем, но оценките й са добри и средни, защото я мързи да учи, прочела е няколко книжки, в компания дава вид, че е интелигентна и информирана. Не може да отречем качеството, че умее да слуша и да отмята и запаметява важните неща. Кои са те за нея?
Спортисти,постиженията им,половинките им и техните дизайнерски залитания. С две думи есенцията на интересите ,които се наричат ,,лайфстайл,,. Артисти, музиканти и т.н.Лично на мен ми е много по приятно да се занимавам с творчеството на хората, отколкото с личните им случки, но не аз съм предмет на това есе...Има компютър,работи с него, но не й е слабост,интересите и бързо биват задоволени с прочита на 1-2 страници, които я въвеждат в храма на звездите, да си чати не й е слабост, прекалено бавно и изнервящо...Със семейството си няма никаква кой знае каква връзка.Разговори им ,ако десетина изречения за храна и има ли нещо ново в училище за цялата седмица бяха сухи и по задължение.Не й липсваше семейна топлина. И как може да ти липсва нещо, което не познаваш...Не си спомняше майка й да я е гушкала, баща й да й е прочел приказка или да е играл с някаква игра.Не обичаше да си стои в къщи. Стаята й беше чиста, но безлична, нямаше така типичните за момичетата плюшени играчки, някоя любима кукла, мидички и сувенири от пътувания и екскурзии и въобще всички онези банални, но скъпи за всяко момичешко сърце вещи.Гардероба й се състоеше от дрехи,които биха могли да са и за момиче и за момче.Джинси тениски,няколко тъмни
пуловера, само в дъното на гардероба самотно висеше светлосиня рокличка на бели точки и с голяма панделка на рамото.Преди години бе мечтала за тази рокля.Беше гледала филм, в който героинята беше с подобна и когато най-после й я купиха и тя я облече, изтича веднага навън за да я покаже на децата.
- Я, вижте,вижте Червената шапчица е дошла- извика едно момче.
- Пръчка в рокля, пръчка в рокля-развикаха се други.
Разплакана се върна в къщи и видя в огледалото видя едно длъгнесто същество
с дълги, клъощави крака, мръсно от сълзите лице, къса ,щръкнала коса на клечки-наистина грозотия до шия...
Определено нямаше приятелки и приятели, не и в смисъла да се събира и да си шушука с други момичета. Момчетата и бяха по-интересни, но въпреки, че търсеше приятелството им, беше груба като държание и те не я приемаха.Играеха театри с момичетата и тя винаги си присвояваше мъжките роли. Влагаше прекалено силен плам в играта и скоро момичетата я гледаха подозрително.
Пуберитета нахлу в тялото й, като вихър.Беше тинейджърка от най-лошият вид. С пъпчиво лице, прекалено гъста като четка коса,слаби крака с големи колена трагедия...
От някъде се появи ново момче, хареса го, търсеше го с очи,краката й я водеха след него.На един купон беше и той, това я уплаши без сама да може да си обясни защо.Взе една бутилка водка и на един дъх изпи голяма глътка, после танцува с него, целуваха се.
Събуди се, наоколо беше тъмно. Огледа се. Мазе, с някакво легло без
дюшек и одеало. Една гола захвърлена пружина. Беше полугола. Бикините и джинса и бяха събути, а слабините я боляха, все едно,че имаше мускулна треска в тях.Облече се и се измъкна навън. Едва пред вратата на апартамента се сети, че трябва да обясни отсъствието си на родителите.Скалъпи някаква лъжа,нахрани се и заспа.
Видя го на следващия ден в училищния двор, видя я и той и забързано тръгна нанякъде.
С няколко скока го настигна, вдигна крак и силно го ритна по задника. Момчето стреснато се обърна, посрещна го порой от шамари, после го удари в стомаха и когато той се сви от болка си тръгна. Не изпитваше нищо. Абсолютно нищо.
Прибра се в къщи, затвори се в стаята си, спря да говори с родителите си. Чувстваше се празна от всичко,чувства, мисли, нямаше дори злоба или яд в себе си. Късно вечер
се измъкваше и скиташе по празните улици часове наред.В един парк, няколко пъти видя
група от 5-6 моми4ета,които винаги говореха нещо разпалено, жестикулираха, но видеха ли я да преближава млъкваха и чакаха да отмине.
И тя не можеше да си обясни,но нещо я дърпаше към тези момичета, а дори не бе виж-
дала лицата им на светло.
Една вечер отново ги видя на пейките и неочаквано и за самата себе си отиде при тях:
- Може ли да седна при вас-попита тя
- И защо точно тук-попита една от тях- всички други са свободни...
-Искам да седна при вас ?
- Не си пияна, да не си чалната ? Нито ни знаеш, нито ни познаваш, какво очакваш от нас, ако си се скарала с гаджето си, най- малко ние ще слушаме цивренето ти и ще те успокояваме...
- Нито ще цивря, нито искам да ме успокоявате. От известно време ви виждам тук, различни сте, не ми приличате на лиглите, които познавам и ми се прииска да се запозная с вас. Повече от месец не съм говорила с никого- нямам желание...
-Седни при нас, заповядай - ей , банда отместете се и направете място.
Гласът на момичето,което говореше беше тих, приятен и едновременно с това не търпеше възражения.Глас на човек свикнал да заповядва...
-Щом царицата те, кани-сядай...
Постепенно мълчанието и неудобството изчезнахаи момичетата заговориха с тихи гласове.Не беше усетила кога са минали 2 часа, отдавна не беше се чувствала така спокойно и на място. Стана да си ходи, пожела им ,,лека нощ,,.Преди да тръгне към
осветената алея, една ръка я стисна здраво и спря:
- И ти ми харесваш, ако не си страхлива и ти се иска да опознаеш и нас и живота ни ела
утре тук в 10 и 30.Бъди точна, няма да те чакаме....
Тя е висока,слаба,със спортна фигура, била е спортистка в гимназията,отдадена на волейбола и разбира се на отбора.Била е водеща фигура, не само на спортната площадка, тя първа е слушала групата, на която всички по-късно са фенове...на купоните първа дава тон, да се купи алкохол, първа се напива, но не се срамува, напротив това,което прави се копира и от другите момичета, симпатична е,почти хубава. Младостта със своята свежест прави лицето и сияещо. Не е глупава, дори има нещо в главата, математиката не й е проблем, но оценките й са добри и средни, защото я мързи да учи, прочела е няколко книжки, в компания дава вид, че е интелигентна и информирана. Не може да отречем качеството, че умее да слуша и да отмята и запаметява важните неща. Кои са те за нея?
Спортисти,постиженията им,половинките им и техните дизайнерски залитания. С две думи есенцията на интересите ,които се наричат ,,лайфстайл,,. Артисти, музиканти и т.н.Лично на мен ми е много по приятно да се занимавам с творчеството на хората, отколкото с личните им случки, но не аз съм предмет на това есе...Има компютър,работи с него, но не й е слабост,интересите и бързо биват задоволени с прочита на 1-2 страници, които я въвеждат в храма на звездите, да си чати не й е слабост, прекалено бавно и изнервящо...Със семейството си няма никаква кой знае каква връзка.Разговори им ,ако десетина изречения за храна и има ли нещо ново в училище за цялата седмица бяха сухи и по задължение.Не й липсваше семейна топлина. И как може да ти липсва нещо, което не познаваш...Не си спомняше майка й да я е гушкала, баща й да й е прочел приказка или да е играл с някаква игра.Не обичаше да си стои в къщи. Стаята й беше чиста, но безлична, нямаше така типичните за момичетата плюшени играчки, някоя любима кукла, мидички и сувенири от пътувания и екскурзии и въобще всички онези банални, но скъпи за всяко момичешко сърце вещи.Гардероба й се състоеше от дрехи,които биха могли да са и за момиче и за момче.Джинси тениски,няколко тъмни
пуловера, само в дъното на гардероба самотно висеше светлосиня рокличка на бели точки и с голяма панделка на рамото.Преди години бе мечтала за тази рокля.Беше гледала филм, в който героинята беше с подобна и когато най-после й я купиха и тя я облече, изтича веднага навън за да я покаже на децата.
- Я, вижте,вижте Червената шапчица е дошла- извика едно момче.
- Пръчка в рокля, пръчка в рокля-развикаха се други.
Разплакана се върна в къщи и видя в огледалото видя едно длъгнесто същество
с дълги, клъощави крака, мръсно от сълзите лице, къса ,щръкнала коса на клечки-наистина грозотия до шия...
Определено нямаше приятелки и приятели, не и в смисъла да се събира и да си шушука с други момичета. Момчетата и бяха по-интересни, но въпреки, че търсеше приятелството им, беше груба като държание и те не я приемаха.Играеха театри с момичетата и тя винаги си присвояваше мъжките роли. Влагаше прекалено силен плам в играта и скоро момичетата я гледаха подозрително.
Пуберитета нахлу в тялото й, като вихър.Беше тинейджърка от най-лошият вид. С пъпчиво лице, прекалено гъста като четка коса,слаби крака с големи колена трагедия...
От някъде се появи ново момче, хареса го, търсеше го с очи,краката й я водеха след него.На един купон беше и той, това я уплаши без сама да може да си обясни защо.Взе една бутилка водка и на един дъх изпи голяма глътка, после танцува с него, целуваха се.
Събуди се, наоколо беше тъмно. Огледа се. Мазе, с някакво легло без
дюшек и одеало. Една гола захвърлена пружина. Беше полугола. Бикините и джинса и бяха събути, а слабините я боляха, все едно,че имаше мускулна треска в тях.Облече се и се измъкна навън. Едва пред вратата на апартамента се сети, че трябва да обясни отсъствието си на родителите.Скалъпи някаква лъжа,нахрани се и заспа.
Видя го на следващия ден в училищния двор, видя я и той и забързано тръгна нанякъде.
С няколко скока го настигна, вдигна крак и силно го ритна по задника. Момчето стреснато се обърна, посрещна го порой от шамари, после го удари в стомаха и когато той се сви от болка си тръгна. Не изпитваше нищо. Абсолютно нищо.
Прибра се в къщи, затвори се в стаята си, спря да говори с родителите си. Чувстваше се празна от всичко,чувства, мисли, нямаше дори злоба или яд в себе си. Късно вечер
се измъкваше и скиташе по празните улици часове наред.В един парк, няколко пъти видя
група от 5-6 моми4ета,които винаги говореха нещо разпалено, жестикулираха, но видеха ли я да преближава млъкваха и чакаха да отмине.
И тя не можеше да си обясни,но нещо я дърпаше към тези момичета, а дори не бе виж-
дала лицата им на светло.
Една вечер отново ги видя на пейките и неочаквано и за самата себе си отиде при тях:
- Може ли да седна при вас-попита тя
- И защо точно тук-попита една от тях- всички други са свободни...
-Искам да седна при вас ?
- Не си пияна, да не си чалната ? Нито ни знаеш, нито ни познаваш, какво очакваш от нас, ако си се скарала с гаджето си, най- малко ние ще слушаме цивренето ти и ще те успокояваме...
- Нито ще цивря, нито искам да ме успокоявате. От известно време ви виждам тук, различни сте, не ми приличате на лиглите, които познавам и ми се прииска да се запозная с вас. Повече от месец не съм говорила с никого- нямам желание...
-Седни при нас, заповядай - ей , банда отместете се и направете място.
Гласът на момичето,което говореше беше тих, приятен и едновременно с това не търпеше възражения.Глас на човек свикнал да заповядва...
-Щом царицата те, кани-сядай...
Постепенно мълчанието и неудобството изчезнахаи момичетата заговориха с тихи гласове.Не беше усетила кога са минали 2 часа, отдавна не беше се чувствала така спокойно и на място. Стана да си ходи, пожела им ,,лека нощ,,.Преди да тръгне към
осветената алея, една ръка я стисна здраво и спря:
- И ти ми харесваш, ако не си страхлива и ти се иска да опознаеш и нас и живота ни ела
утре тук в 10 и 30.Бъди точна, няма да те чакаме....
Жените през погледа на един кривоглед оп...
Жените през погледа на един кривоглед оп...
Жените през погледа на един кривоглед оп...
Жените през погледа на един кривоглед оп...
Жените през погледа на един кривоглед оп...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 25